May 16, 2008, 9:13 PM

Пробуждане 

  Poetry » Landscape
866 0 1
Гъделичкана от утринни лъчи,
усмихна се старата къщичка.
Като вълшебна змия заблестя,
виещата се, планинска рекичка.
Просто Рай нарича се това.
Лек ветрец събуди листата.
Под булото на утринната роса
единствена още спеше тревата.
Изведнъж, събрали се в ято,
птици в хор запяха своята песен.
Техният диригент, вероятно небето,
отново прегърна света, малък, чудесен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Дечев All rights reserved.

Random works
: ??:??