May 21, 2008, 10:29 AM

Пробуждане 

  Poetry » Phylosophy
788 0 14

                 Пробуждане

 

 

               Нощ...

 

               Тихо ли?!

 

               Навън вие бездомно куче,

 

               пропищява аларма на кола,

 

               шумен смях в младежка компания...

 

               с пиянски акценти...

 

               И моята душа крещи...

 

               Никой не я чува...

 

               Тази нощ сънят ми

 

               се готви за премиера.

 

               Аз съм и актьор, и зрител...

 

               (Докога ще се раздвоявам?!)

 

               След спектакъла - обновена -

 

               достигам границата на събуждането...

 

               Пред мен са просторите...

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??