Пробягват спомените по зениците...
Отново спомени пробягват по зениците -
прегръдка, жест, целувката последна...
Отлитайте далеч - на юг със птиците,
признавам, ваша беше битката победна!
С кристалчета-сълзи очите ми надвихте,
с въздишка пареща разкъсахте душата...
Надеждата, кажете ми, къде я скрихте?
Прерових мислите, намерих самотата...
Далеч отлитайте, не спирайте по жиците!
Над мен небето облаци от дъжд ми носи...
Кръжащи спомени прелитат край зениците, ...