Страниците ронят се в ръцете ти,
но разлисти ме.
И пожълтели са кориците,
но прочети ме.
Прахът от мене избърши
и започни ме.
Плачи, крещи и викай,
намрази ме.
Когато те уплаша
затвори ме.
И плаха след минута
продължи ме.
Не спи по цели нощи,
но чети ме.
Пасажите повтаряй,
разбери ме.
Убивай ме на всеки ред
и съживи ме.
Не ме затваряй никога,
а допиши ме.
© Ивайло Василев All rights reserved.