ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив,
поел на път към Райските предели, се питам – като пълен идиот,
какво изгубих – и какво спечелих? – във ужаса на своя мил живот,
невям злата и почести, успехи? – за стихчетата, дето ви чета? –
стърча пред огледалото без дрехи, тъй както гол дошъл съм на света,
обаче вие се барнете в бяло! – какво че е прогнозата за дъжд?
През спуканото мое огледало се погледнете, моля ви, веднъж!