Jul 28, 2010, 11:03 PM

Продавачка на любов 

  Poetry » Other
675 0 1

 ПРОДАВАЧКА НА ЛЮБОВ

 

 

Допушва поредната цигара,

дълбоко вдишва парещия дим,

приклекнала на тротоара,

оправя тежкия си евтин грим.

 

И тази нощ край бара ще прекара,

 да хване клиенти с повече пари,

премигва с очи и нежно се усмихва,

 а вътрешно душата ù гори.

 

Какво, че бе отличничка и висшето изучи,

като нито с работа, нито с мъж сполучи.

Разбити ù останаха надеждите, мечтите,

но повече от всичко ù трябваха парите.

 

Красива, умна, млада, да живее нямаше къде,

а трябва да се грижи за болните родители и

мъничкото си дете.

 

Преглътнала суетата, потъпкала честта,

със сводника дели, но повече изкарва, отколкото преди,

когато мазни шефове я унижаваха за без пари.

 

Всяка нощ кат стока се предлага,

доставя удоволствие на чуждите мъже,

продава им любов, а тя сама остава

с разбито от любов сърце.

 

И всяка сутрин се прибира уморена,

под душа пуска горещата вода,

отчаяно опитва да измие

от себе си срама и похотта.

 

И никой няма право да я съди,

да я мрази, защото тя е истинска жена,

макар тялото да си продава,

запазила е своята душа.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валери Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??