44/ На запад виждах до тавана,
обръснатите планини.
И с пръст в устата си останах
от бръснатите им глави.
Над нас високо бяха спрени,
мъртвешки жалки уморени,
без капчица зеленина,
без жива гора и трева,
като обръснати с бръснач
от някакъв си великан,
забягнал от света на там-
в проклетите небостъргачи.
От всички неща онемял,
с отворена уста бях спрял
45/ А пък във тая панорама,
далеч стърчеше Дамован
като герой от старо време,
пробиващ синия таван.
Дори и гледан от далече,
истукан те пълни вече.
Той е единствения великан,
най- хубавия във Иран!
Безропотно, му се покланяш,
на царя в тия планини,
дори и в малкото си дни,
на него ти се възхищаваш.
Туй всичко видяно от мен,
написах в първия си ден.
© Hristo Slavov All rights reserved.