Продължи 

Рано ме събуди пак денят,
дори и виделината още спеше,
от тайнствените сенки на нощта,
пробуди ме, звездно ми шептеше.

Облякох се със утринна надежда,
погледнах... Спеше и битието,
прозорец към света отворих,
шепота да чуя на небето.

Взирах се и търсих нещо топло,
знаково, съдбовно. Добро небе!
Което в мечти съм си създала,
да слезе ниско и го създадé.

Сетивата ми не уловиха знаци.
И си казах: Бъди това което си!
Дай любов и продължи нататък...
Вземи си шепа радост! 
Както можеш ти!

Елеонора Крушева