Мечтите ми се сринаха,
като кула в пясъка.
Високо в планината закътах,
моите най-съкровени блянове!
И сама-тръгнах,
без страх пътя на съдбата си-
аз продължих!
И забравих всички заеми,
всеки зов,всички обиди и кавги,
всички молби,всички раздели дори!
Една или две-всяка остави белег,
върху моето сърце! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up