Apr 10, 2007, 12:15 PM

Проглеждане 

  Poetry
509 0 2
На никого не вярвам.
Толкова боли.
Ужасно страдам.
Заобиколена от лъжи.
Всеки си играе
и пречупва моя свят.
Нима никога
няма да изпитам страст?
Всичко е пошло -
играят се игри.
Хората са се обезличили -
егоизъм навсякъде кипи.
Брат брата продава.
Майка - своите деца.
Просяка се провинява,
убивайки за малко храна.
Всичко е толкова различно,
не е както в детските ми дни.
Или е било?
Но съм била предпазена,
за да не заблестят в очите ми сълзи?

                                                                                            05г.

© Ванина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Masks of yesterday make me feel empty... I've no words to say How much pain I've felt! To think you ...
  • Scene after scene I fade away… and blend in the end But when will I see them? When Will I be able to...
  • She's crawling in my heart from every oozing thought. She wants the force that stalks within it, I c...

More works »