Поглеждам към небето синьо за първи път след зима от сълзи. Обгръщам с поглед нежността му. Вали над мен градушка от звезди. Не мога да повярвам, че небето отново шир безплътна е простряло. Над мен е синя пуста вечност. Небето леден поглед в мен е взряло. Безкрая му пред мен съзирам, прогледнала отново за света. Животът сложен чак сега разбирам. Отпивам глътка огнена зора. Не искам вече нищо да узная. Въпроси празни вътре в мен се скриват. Добива смисъл всичко най-накрая. Не се налага вече да го питам. Значенията прости осъзнавам, защото всъщност ясен е света. Аз господарка на живота грешен ставам. С любов изкупих своята вина!