ПРОГЛЕЖДАНЕ
Не ми омръзна да тичам след тебе
и празни надежди насън да крада.
Все си мисля, оставаш моя жребий.
Макар че сърцето изгаря на клада...
Обичта по тебе раздавам с шепи.
Закован съм - оставаш моя кръст,
а очите ти защо остават слепи.
Ще прогледнеш, когато стана пръст...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up