Ще вали. Ще вали. Ще вали.
Ден ли, два ли? Не. Цяла неделя!
Ще подгизне от тези води
твойта стая. Но твойта постеля
ще остане учудващо суха -
като малка спасителна лодка.
Ще лежите на нея със друга.
По-разбрана от мен. И по-кротка.
Ще докосвате трепетно пръсти.
Ще горите насред дъждовете.
Докато като стомна се пръсне,
над телата ви, с трясък небето.
И тогава дъждът ще утихне.
(Ще съм плакала точно неделя).
И мъглата до дни ще се вдигне.
Дано си жив, като те намерят...
© Васка Мадарова All rights reserved.