Прогонени

Sep 18, 2022, 2:11 PM

Poetry

672 3 4

Много болка и тъга.
Няма път назад в мъглата.
В свят, лишен от светлина,
губим себе си във мрака.
Небесата, напоени сякаш
с горест от безцветни дни,
се стоварват все върху ни,
чезнат нашите души.
Много студ и тишина,
твърде много сиви спомени.
Пред затръшната врата стоим -
от себе си прогонени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прогонени

Want to read more?

Random works