Прогоних

Feb 13, 2008, 2:38 PM

Poetry

919 0 34

Прогоних утрото.
Кървяха ми зениците.
Капки дъжд се стичат по стъклата.
А тленното ми тяло от кориците
пълзеше и се гърчеше в забрава.
Прогоних залеза.
Отрязах си косите.
По тъмното мечтаех за завръщане.
Във лунни сенки си отиват дните.
Размазвах спомените им до сбъдване.
Прогоних себе си.
От себе си избягах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прогоних

Want to read more?

Random works