Събитията логично следват своя ход -
заключени в безкрайната цикличност.
А вътре в клетката кипи жесток живот,
човешкото е сведено до само-личност.
Дори с бактериите да сме били едно,
сме се "развили" до нечувани размери.
"Еволюирали" сме до ниво на същество,
което отговори за света не ще намери.
А те са някъде дълбоко, вътре в нас,
във гените, които вещо се модифицират.
Отровата ги разрушава час след час,
дори когато във поднос ни я сервират. ...