Докосвай ме. Сега. Недей престава.
Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината си, да не ранява...
Измяната ми все покой не дава,
сред мислите ти пак заема връх...
Как искам, скъпи, с идващия лъх
да пламне в миг у нас онази лава...
О, аз ще украся нощта с рубини,
потрепващи от страст на мойта гръд...
Че жадна съм за топлите ти устни...
Прокарай взор по линиите фини, ...