Проклет да бъде този свят, задето те уби!
Покажете на хората около вас колко много ги обичате, защото понякога е твърде късно да го направим!
Да можех от кал отново да те сътворя
и в теб да вложа всичко най–човешко…
Да можех само, но едва ли бих могла…
Ръцете ти са стон, очите - вечност.
Във онзи миг излъган бе светът,
че без тебе всичко ще остане същото…
Животът е илюзия, по–жива е Смъртта,
която броди тихо и превзема къщите.
Да можех само... усмивката ти да родя,
за да запълня празното. Така боли…
Да можех само, но едва ли бих могла…
Проклет да бъде този свят, задето те уби!
В памет на Гери!!!
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
чувствам мъката и болката ти, мила Сияна...
болезнено тъжно... -
"Животът е илюзия, по–жива е Смъртта,
която броди тихо и превзема къщите."
Смъртта отхапва къс по къс от подредения ни свят.
Променя него и самите нас със белега на безвъзвратност...
И закъснелите ни намерения тежат като вина на раменете ни,
а болката куршуми пълни с гняв изпраща към сърцето...
Поклон пред болката и поздрав за силния стих! -
Буболече, като си склопя очите, допълзи да туриш китчица! Ти си красива жена...
-
Зем, разбирам за какво говориш. Колко грозно нали? Ние хората правим това да е така! За жалост...
-
Здрасти!
В понеделник бяхме на погребение...
Прост дървен сандък, даже не можеше ковчег да се рече, гроб в друг гроб изкопан, но стария ковчег и кости неизкарани...
капака направен от пийнал дърводелец с кръста навътре, инак се не затваря!-Егати подигравката...Цветята ги сурнаха барабар с чувала вътре...Искам ДА МИ ДОЙДЕТЕ, ДЕТЕ!!! Това е от Зем. -
Нямам да какво да кажа.
Стихът е невероятно силен, жалко само, че и болката е истинска. -
тъгувай помни и обичай така , сякаш още е тук...
поклон. -
Благодаря ви, приятели за разбирането!
Аз обичам света, но не се съгласявам с несправедливостите му, а именно - хората. Ние сме част от този свят, но сме егоисти! Стремим се само да постигнем лично удовлетворение - това мразя. А света в буквален смисъл... Никой не може да го разбере. Дали има съдба или не, това е въпрос, който може би разбираме след като извървим житейския си път.
Прегръщам всички ви! -
Да прокълнеш света е много сериозно нещо! Никога не можем да бъдем сигурни защо нещата се случват така, а не иначе...В Божиите очи те са много по-смислени, отколокото на нас ни се струва.
Сиияна, обичай света, моли се за душата на Гери и в нейна памет прави добро. Другото е опасно! -
скръпта е силна, но егоистична най-много...
проклети сме за туй, че не можем да кажем сбогом -
Силно е. Браво.
-
Скъпа моя Сияна,
Много силно стихотворение ! Чувства се болката и мъката ти !
Обичам те и те целувам !
Поклон ! -
Болезнен стих! Поклон!
-
Господ прибира най-добрите, в най-неподходящото за нас време!
-
Поклон!
-
...
-
Силен стих!
Поклон! -
Мила Сияна,До болка ми е познато страданието ти пред, което коленича!
Само едно истинско страдние може да роди такива стихове,но за съжаление, смъртта е единственото непоправимо нещо на този свят!Щом до сега не се е справил с нея,той също е жертва! Моля те, не го проклиняй! -
Усеща се болката и безсилието.Безсилието рано или късно го приемаш,но болката остава.Прегръщам те!
-
Поклон!
-
Силен стих, прекрасно написан!
Поклон!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поклон!!!