Да римувам аз не зная

и надали с думи ще те омая.

Аз, проклета романтичка,

потъвам във всяка твоя

дума, сричка.

Твойте устни щом

потрепнат думи да изричат,

всяка част от душата ми изсичат.

Мигар падам и умирам,

но после ставам и всички части

на живота си събирам.

Не знам дали да продължа

да те чакам, или да

бягам да се махам.

Ах,това незнание ме убива

всичко в мене то превива.

И на всичко има край,

ала къде ли е тоя малък РАЙ...?