Магьосница, кралица на стихии, в часа, когато с болка се родих, предрече ми жестока орисия - прокле ме да изстрадвам всеки стих. Простор да диря, бури да намирам, да нося светлина, да тъна в мрак, сто пъти да се раждам и умирам, страданието мой да бъде знак. Ориса ме любов в света да нося, дворец от лед за мен да построя и отговор да търся на въпроси влудяващи, сковали мисълта.
Проклятието тежко ме достигна - духът ми - скитник броди през нощта сред бурени отровни и осили да търси най-уханните цветя. В лъчи сияйни виждам урагани, небето ми прилича на покров, под който шепа пепел ще остане от всяка неизречена любов. От огън пепелта е сътворена, изгаснал, но все някога горял... С проклятие дори да съм родена, съдбата си приемам без печал. На хората щом мога да дарявам усмивка, радост, в мрака - светлина, щом имам сили всичко да прощавам, какво, че ми е тежка участта!?
Пазителко на древните стихии, магьоснице с горящи, зли очи, благодаря за тази орисия - не ме прокле, а ме благослови.
На хората щом мога да дарявам
усмивка, радост, в мрака - светлина,
щом имам сили всичко да прощавам,
какво, че ми е тежка участта!?
Много силен стих, Вики!
Прегръдка от мен!
"благодаря за тази орисия -
не ме прокле, а ме благослови."
Сигурно е имало защо да си орисана ти. Харесва ми твоята поезия. Харесва ми начина по който боравиш с думите.
Наистина си благословена, Вики!
Толкова страстен стих! И перфектен - във всяко отношение!
Възхитена съм! Ще прочета всичко, което си публикувала тук.
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
усмивка,радост, в мрака-светлина,
щом имам сили да прощавам,
какво, че ми е тежка участта!?"
Бъди благословена, Вики!