Поизмъчих се с теб, мое малко нещастие,
не че бягах, но ти все ме следваше
по прашните улици на душата ми,
в изсъхналите от плач очи...
все ме гонеше и все ме достигаше,
мое малко нещастие...
Бягах сред гора от хорски слова,
хорска злоба и завист, из земя, изсъхнала от многото нозе,
които са я газили;
Пих от пресъхнали ручеи - по капка болка,
по сълза от нерадост,
по глътка изгубена надежда... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up