Прокраднах се. Прокраднах се на пръсти
край моята съдба.
Не ме видя, улисана в гнева си.
Помислих си - ще се спася.
За миг усмихнах се спокоен.
Един-единствен миг за цял живот,
дари ме с вечност ти, дари ме с вечност,
или пък, може би с частица брод...
Но с разширени ноздри, плячка доловила,
извърна се съдбата пак към мен...
Притихнало врабче, окамених се
от хищните й лапи обграден.