plami-6 (Плами)
696 4679
Apr 11, 2011, 5:11 PM

Прокълнат 

  Poetry » Phylosophy
1186 0 30

Прокълнат

 

Куцука бродяга в мъглата безродна.

Изгубен се лута в сценарий на луд.

Линее, проклина и в жега, и в студ,

а гълъб в сърцето му кацва неволно.

 

Напира в очите див вятър и кротва.

Зора изсветлява. Напъпват лози.

Гневът се процежда. Стаени сълзи

замират навеки в безжизнена локва.

 

С надежда наметнат, в шушулка на странник,

наново вършее миманс от мечти.

Но слънцето люто, сърдито блести –

подмолно захожда с прокоба по заник.

 

Грехът в огледалото криво хрипти:

зловещо наприда килим от вини.

 

© Плами All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??