Прокълнат
За кой ли път ще седна аз
на гроба ти да плача...
Да те моля да се върнеш пак при мен.
Кога ли ще ме чуеш вече...
И за кого да искам прошката,
щом няма да си я дадем?
А помниш ли историята ни сладка...
Спомни си онзи сивкав ден,
в който себе си отрече
и сложи маската, с погледа студен.
Всичките ми спомени са тъй далече,
а теб те няма (камата кървава
между гърдите ти вече не тупти)...
Остана само гроба ти,
опостял и мрачен, с надписа "Обречен",
и твойта сянка -
до края на живота ми да ме следи...
© Привидение Иванова All rights reserved.