Бодеш като камък в обувка прокъсана -
ти го вадиш, а той се намъква обратно.
Идваш тук, поставяш маска навъсена
и се чудиш защо с мен не ти е приятно.
Затъмняваш стъклата на моето време,
подновяваш на лакти старите кръпки.
Над сто ризи уших ти… и вече боли ме,
бод до бод е в сърцето - кървави капки.
Да не беше замръквал тогава в нощта,
да не бях ти давала подслон… и снага!
Да не бях осветявала път със свещта -
онзи път, който стига навътре в душа. ...