Мастилото бавно се разтича.
Петната времето ще заличи.
Но тихо в себе си се скитам,
а искам удари от бяс да зазвучат.
Там какво ли ще открия?
Пустотата остави ли поне гласа си...
Ще чуя ли защо не гасне
пиявицата в ума ми?
Защо изпива яркостта ми,
защо краде я черният коминочистач...
Тоз', който уж късмет ми носи
отнесе ми едничката любов. ...