Apr 17, 2009, 11:27 PM

Пролет 1 

  Poetry » Other
675 0 1

Мина се февруари,
когато криеше се кой, където свáри.
От зимата студена,
страх го бе и супермена.

 

Сега сме веч април
и всеки се е преродил.
Щъкаме наляво и надясно,
мира няма сърцето ни бясно.

 

Щом види то зеленината,
хвръква чак до небесата.
И как да се не радва то,
всичко наоколо е влюбено.

 

Цялата тази любов,
изпълнила е хората със светъл зов.
Но най-важно е това,
че по-красив е днес света.

© Иван Батев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • хубаво е, но светът не е по-красив! поне моите късогледи очи освен размазан, го виждат и грозничък.
Random works
: ??:??