Mar 22, 2012, 12:23 PM

Пролет 

  Poetry » Love
582 0 0

Щом изгрее пролетното слънце,

в съзнанието спомени изплуват

и тази пролетна свежест 

аромата на минало събужда....

И лека болка вляво ме подсеща

за последната ни среща...

И нова пролет поредна, 

и стара болка като клетва

като по навик се зараждат...

Само този спомен ми остана,

не зараства като жива рана. 

През годините я нося

като неизлечима болест...

и всеки път ме поболява,

щом пролетта се появява...

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??