Птича песен безтегловна,

птича песен, толкоз сродна.

За глътка въздух събужда се новият живот,

за глътка въздух, но не на заден ход.

Върви напред един живот, една мечта,

ала ще успее ли тя?

Върви и никога не спира.

В поглед свеж болката умира.

Изтлял огънят, жарта оставя,

изгнил споменът, в миналото се удавя.

В нова клонка цветът изгаря

погледа, дето толкова изтрая.

Нова пролет разпуква в пъпката зелена,

нова иде, ала толкоз изморена.

Живот като насън или реалност е,

съдбата – свещта нова – в това тя веща е.

Полет неуморен,

полет сплетен – толкоз сложен.

Лети душата, дето в миналото се ската,

лети тая, дето много дълго спа.

Подбудена от свеж мирис на цветя,

разгърна крила пролетта.

Кръжи над земите необятни

и разглежда радостите многократни.

Смях, живеещ в нечие сърце,

разнасящ се и галещ нейните нозе.

Благослови ни тя с тез изумително красиви картини.

Благослови ни пролетта след тия дълги зими.