А бях зимен сън заспала, някъде в безкрая.

За теб нищичко не знаех, спях си и нехаех.

Сънувах, че с тая зима се сбогувам.

Ах, и за чуден принц май тъгувам.

Исках да се събудя и да го видя реален,

нищо, че в съня ми се виждаше доста нахален.

Уж мразех досадни момчета...

Но от съня всяка ценност ми беше отнета.

И нека разкажа по-натам,

как в съня си сладкия принц щях да изям.

Той беше доста интересен, бих казала дори чудесен.

Гласът му се рееше в простора.

Говореше ми мръсотии, не бяха за пред хора.

Усещах, че се будя и в този миг разбрах,

че и колкото и да отричам, по принца луда бях.

След целувката, спомените станаха нетрайни,

но спирам да разказвам, за да запазя за себе си някои тайни.

Вече се събудих, но да кажа, че нищо не загубих.

Това не беше сън, а красива реалност

и желая с принца да стигна до най-сладката крайност.

Не мисля да спра с принца чудния полет,

защото в сърцето ми отново ухае на пролет...