Зеленоока русокоса Пролет
изгря над мойте неприветни дни
и всяка моя клетка Тя плени
със своя светъл самодивски поглед.
Плени ме – както само Тя пленява,
плени с усмивка моето сърце,
прегърна ме с лъчите си ръце
и след това изпрати ме в забрава.
Изпрати ме в забрава тъй блажена,
каквато чрез молитви пожелах
и тъй в сърцето без мечти, без страх
открих у себе си една вселена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up