Разнежен вятър мислите целува,
а утрото пропуква моя сън,
усмихвам се, душата ми ликува
- Привет сърце, виж пролет е навън!
Повдига зимата полите тежки,
прибира в скрина бялата си прелест,
в очакване на дните знойни, жежки
цъфти надежда със априлска свежест.
Наднича любовта ми тъй свенливо
през миглите на първото кокиче,
искри земята приказно, красиво,
щастлива, като влюбено момиче.