Какво дочух, не бе ли нежен шепот
от първите искри на пролетта?
Отново прозвуча – красива ехо
от стъпките на мека топлина.
Ела, за да събудиш красотата,
стаена в минзухарени поля,
в ухание на люляк с топъл вятър,
в игриви птичи песни от ята.
В зелен килим обгърна пак Земята
и после украси го със цветя.
Жадуван смях роди се по лицата.
Ти, Пролет, грейна в нашите сърца!