Ще ме погалиш с топлите си длани.
Дъхът ти влажен пак ще вкуся.
В зеленият ти устрем ще се впусна
и ще отдъхна в свежестта на утрото.
О, пролет е! Отварят се във мене,
една след друга пъпките уханни,
във дълбините на душата ми стаени
и устремени в слънцето сияйно.
О, пролет е! И ледовете с грохот
се сгромолясват титанично в тишината.
Капчук отмерва ритъм кротък,
в симфонията звънка на живота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up