Пролетно бяло отрупва дърветата,
свежо ухае на дъжд и цветя.
Мартенско слънце разбужда цветчетата,
гали земята да никне трева.
Птички боричкат се, пърхат сред клоните,
ронят листенца и песен звъни.
Вятърът топъл изпълва просторите,
птици долитат от южни страни.
Но е капризно това време мартенско –
слънцето скрива и сняг пак вали...
Пролет, тъй чакана, носеща бъдеще,
с нежност и обич сърцата стоплѝ!