Закука пролет. Кърът се свести.
И се зачудих пак какво да сея.
Преди посявах хилави вини.
А днес са времена за епопеи
от думите, пришити с бял конец
по крайчеца на вехтите ми дрехи.
Настана оран за парче небе,
изчистено от вчерашното ехо.
Ще засадя сега прастари думи.
И те ще никнат нови, като утро.
Останали излишни помежду ни
в пръстта ще им е в пъти по-уютно. ...