Пролет е
Ниже се времето.
Тъй сме обречени -
тъй, да въртим колелото.
Кътам си грешките -
старите, пресните,
тези от предни животи.
Тракат капчуците:
"до-ре-ми"... Чуваш ли?
Покривът пак е пиано...
Тя е, почука ни.
Пролет е, чувствам я.
Пролет, но всъщност е рана.
Млада, накичена,
с дъх на кокичета.
С призив към нови върхари.
Сякаш различна, но
всъщност отрича, че
всичко ще бъде по старо.
Същите спомени,
скършени полети.
Толкова исках да вярвам...
В новото, в порива,
в топлите посеви,
в слънцето, дето ме пари.
Връщат се птичките,
сливат се тичинки
в нежен гердан оригами.
Пак съм момичето,
дето обичаше,
Само че вече те няма...
© Миглена Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красота, страст и мелодия! Поздравления, много въздействащ стих!
-
Много ви благодаря! Думите ви ме усмихнаха. 🙂
-
Прекрасна музика предадена с думи!
-
Това е музикално произведение
-
Много красиво!
-
Разкош!
-
Предала си я чудно!
-
Истинска прелест!👏 Толкова нежно, с песенен ритъм, а това - " Покривът пак е пиано" ме плени окончателно, Меги!❣️ Благодаря ти за изпитаното удоволствие!🙏
-
Мисля, че в последното изречение си я изразила чудесно! 🐞
-
Благодаря ви! След няколко поправки, мисля, че успях да предам идеята, която исках.
-
Много красив пролетен стих, преплетен с нотки на тъга!
-
Исках да напиша коментар, но Краси вече е написал всичко.
Просто има и тъжна пролет.
А стихотворението ти е като капки дъжд, отекващи, докоснали капчука. -
Много е хубав!
-
Понякога пролетта, наред с бодрото чувство и оптимизъм, носи и болезнени спомени.
-
Страхотно, Меги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
