Пак на Надя
А защо?
И през лято,
и през зима –
пролет има, има, има…
Свети моята звезда –
чака, чака пролетта…
Е, далеч е таз звездичка,
има си далече всичко:
някому живот дарява,
и опора е корава
в зимата и под снега
да мечтая…
Пролетта
иде нейде
тук,
за мен…
Вие вихърът студен,
топли ме звезда далечна,
а надеждата е вечна:
пролетта ще дойде…
Пак!
И за стария чудак…
© Георги Коновски All rights reserved.