May 19, 2013, 9:32 AM  

Пролет на Белмекен 

  Poetry
597 0 2

Аз пролетя с пролетта на върхарите,
с далечните синьо-зелени  гори.
Далече избухват дъги от пожарите
и блясват над чудния остров - Пирин...

Аз гледам спокойно на изток Родопите
и виждам как  плискат зелени вълни.
На всички  тракийци там виждам окопите,
където се спилали южни злини!

А Рила отгоре над мен е надвесена,
изправила възбог зелени стрели!
От птичи крила е синевата размесена
и ми  се усмихва със сини очи...

Веригите бели се късат след зимата
и лятото бавно нагоре пълзи,
а аз съм възторгнат и търся му римата,
премрежват сълзите ми мойте очи!

И аз пролетя от всеобщото щастие...
Целувам страната си, на колене!
Земята, с която  съм и бях в съпричастие,
която разтваря пред мене криле!


  19.04.73 г.-19.11.1976 г. Белмекен - Рила

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За очите и сълзите си прав-досадна грешка при преписването!
    Но съвсем не си прав , байовото, за ритъма на стихотворението,той и трисричков и е много интересен.Колкото за острова Пирин,това е сполучлив образ.Ако се качиш на Рила, примерно на Белмекен, и от там хвърлиш поглед към Пирин,ще видиш,как той стои над "низината", която те отделяот него като самотен остров, особено пък, когато тя е покрита с облаци или мъгла.
  • Бай Славов, прости мен, невежата, ама винаги съм смятал, че Пирин е планина, а не остров и още:
    "премрежват очите ми мойте очи!" съвсем не разбрах този израз... то цялото не го разбирам де... ама е много дълго за писане...
    Ужасно неритмично писание - само с търсене на рими стих не се получава...
Random works
: ??:??