May 15, 2008, 12:45 AM

Пролет в душата ми 

  Poetry » Landscape
1509 0 17

Полето е като родопски губер,

в небето сякаш люляци цъфтят.

Усещам се по-млада и по-хубава,

и нещо тайно ме зове на път.

 

С тревата избуявам всеки ден

и ручеи в душата ми извират.

А слънцето с усмивка на дете

от сребърни лъчи венец ми свива.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??