yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
Mar 20, 2024, 5:35 AM

Пролетен кълн 

  Poetry » Love
122 2 4

ПРОЛЕТЕН КЪЛН

 

Не посягай към моите сънища.

Те за мен са едничко убежище.

Любовта е най-вярната спътница,

ще те следва – дори в неизбежното.

 

Щом наяве не може да имаме

безпределните Божи селения,

да оставим сърцата безименни,

да забравим как другият стенал е.

 

Нека сянка остана – неведома,

сякаш вятър сред люляка шушнал е.

Тази нощ е навярно последната –

да сме заедно? – шанса пропуснахме.

 

Аз когато сънувам, съм ничия –

по-сама от авлига след полет.

В своя кратък летеж съм обичала –

то ще стигне за бъдната пролет.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??