Виждал ли си как танцува пролетта?
Не лети ли тя? Песен ли не пее?
Тя е всеки шепот в нежните листа,
затрептели цели, полъхът ги вее.
Тя е сладък аромат на танго с лалета,
глътка дъх, поета от косеното поле.
И балет на бяло-розови дървета,
и фламенко с роза, в майското ,,Оле!“
Само дивна песен, носена от птици,
по тревици росни - струнен съпровод,
може като влюбен и незнаен рицар
своята кралица да дари с живот.