Зора с усмивка и с момински свян
извика изгрева на небосклона.
Цъфтежен и по пролетно пиян
запя денят във булчинските клони.
Тревиците отвориха очи
в избистрено като сълза зелено
и слънцето със палави лъчи
подгони часовете отброени.
Пришпори ги и пролетен ветрец,
роден в гонитбата на суетата.
С надеждата си синя син синчец
извеза нова дреха на земята. ...