Посипи ме с прашец, моя цъфнала вишно!
Скрий браздите ми фини от плач и усмивки...
Не, не искам във мен вече нищо излишно...
Ще заровя лице в снежно-листна покривка.
Ще се влея в земята под твоите клони,
дето ражда живот всяка празнична пролет
и любовно цветът ти над мен ще се рони,
да лови на пчелите кокетния полет.
Че жена съм и обич от мене ще блика,
докатó не окапят цветята в косите.
А тогава, във друг някой нежно поникнала,
ще изпратя праха си нагоре да литне.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up