Пролетна картина
Предяха ветровете тишината,
а нишките, по-тънки от коприна,
втъкаваха уханност от цветята
и свобода небесна, бистросиня.
Слънцето раздаваше надежди
като в магазина на Родари,
без пари и без да се оглежда.
Вземаше от него който свари.
Съхнеха разплакани капчуци.
Птиците се рееха в небето.
Никнеха вълшебни, нежни звуци
от две малки, влюбени щурчета.
Само хоризонтът се червеше.
Между злото и доброто беше.
Ням, като отсечeна череша,
на ръба на този свят лежеше.
Дърпах го с очи, за да не падне.
Не помръдна, нито потрепери.
Винаги е като мост за жадните,
сякаш свързва утре с днес и вчера.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Странно чувство ме обзема всеки път, когато зачета твои стихове...хубаво чувство...Благодаря ти!
-
Интересна пролетна картина.
-
Харесах многопластовата емоционална палитра, красивия словесен рисунък и най-много - последните 2 куплета
-
Браво!
-
"Само хоризонтът се червеше.
Между злото и доброто беше.
Ням, като отсечeна череша,
на ръба на този свят лежеше."
Картини които, говорят през болка
недостижимото заключили в платно.
Ръката на най-тъжния художник
завързва край с начало във едно... -
Пролетта в душата ти е шарена. Красива и тъжна едновременно. Тук красотата спрямо тъгата е 3:2. Пожелавам ти скоро да промениш съотношението с 5:0.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
