Feb 9, 2011, 4:34 PM

Пролетна ласка 

  Poetry » Landscape
644 0 6

 

 

Пролетта ме докосна с дъх на свежа вода,

полудяла по хребет вековен.

Във съня ми нахлу с лъч от горски цветя,

и отвя всички минали спомени...

 

До сърцето ми тихо остави – трева,

стрък кокиче, очи теменужени.

Твойто име написа със птичи ята

и с повея на вятъра южен…

 

С разтопения сняг всички болки изтри,

със мъглите – прогони тъгата.

От надеждата стих – свобода се роди.

Добротата целуна Земята.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??