Снежният вятър на мойта душа
бе пробит от кокиче ревниво.
На игра вихърът завъртя
преспите сняг завистливи.
Всяка бързаше да е тя –
пробитата с пролетта първа.
Желаех тъгата да разтопя
и знаех – така ти отърва.
Аз да съм преспа, а ти – кокиче.
Сърце - пробито със цвете.
Цвете, което се разсъблича,
а в плътта му пролетта свети. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up