Mar 23, 2010, 6:16 AM

Пролетна умора 

  Poetry » Phylosophy
1039 0 11

Пролетна умора


Изтърколи се слънцето на хоризонта,
една усмивка ни изпрати и намигна,
земята вдигна се на пръсти и го стигна
и бързо към небето го повдигна.
 

 

От пролетна умора сме отнесени,
от бялото на зимата боядисани
и  втурнахме се пак да търсим истини,
на цъфналите дървеса  провесени.
 

 

От дългата ли зима сме замръзнали,
или тъгата в нас намери почва,
а пролетта едва сега започва,
нахлува в делниците ни забързани.
 

 

За пролетното равноденствие жадуващи,
изплакахме си болките в очите,
над нас потрепват пролетно звездите,
за хладно пълнолуние бленуващи.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??