Времето лети, лети,
беше зима, иде пролет.
И ме погнаха мечти
като облачето горе,
дето в тъмния простор
вятър в друмищата гони
и нестройният му хор
свири в сто поне валдхорни.
Как от нашия комин
той изтръгва сто въздишки
и от печката лют дим
връща в стаята на „вспишки”. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up