Всяка пролет се нуждая от Земя,
през която да прониквам в синевата.
Надълбоко, до сърцето на света,
да се вкореня с любов и без остстък.
Да трептя с дъха на вечността -
тънка, жилава, недоузряла.
Със стипчива, хапеща уста
да разкъсвам младостта си рано спряла.
И так,а пробивайки пръстта,
с непокорство да разсмивам необята.
Не пропускам най-значимите неща -
всяка пролет се нуждая от земята.